За Санчовците...Пансовците тоже

Дон Кихот се готвеше за бой, за последен и решителен бой.Той даде на точилар копието си, закали щита си на бавен огън, излъска с вакса бронята си, вчеса перата на шлема си и нахрани до насита верния си кон Росинант.Благородника се готвеше за бой с най-големите си врагове – гигантите Безвкусицата и Консерватизма, те бяха негови отколешни врагове. Същите бяха заключили в дън земя Красотата, Лекотата и Изяществото, хубавите форми, ярките цветове и пускаха на воля грозотата и сивотата и с тяхна помощ мъчеха хората, късаха нервите им и скъсяваха систематично живота им.Дон Кихот реши, че е крайно време да се бие на живот и смърт с тези човешки врагове, да отключи най-после Красотата, да подобри доколкото може живота на хората и да помогне той да стане по-изящен и лек.Напразно оръженосеца му Санчо Панса се мъчеше да го отклони от това негово решение.

-Защо ви трябва, о благородни ми господине, да се бъркате в тази неразбория? Толкова много други рицари си счупиха копията в тази борба, вие ли се намерихте най-големия герой (...и будала-щеше му се да допълни, но се отказа), я да си гледаме ние кефа, що ни трябва на баир лозе да правим! Имаме си възможност да ходим в чужбина – ей го и границите паднаха, визи не щат почти за никъде, като ни трябв анещо красиво, ще си го купим оттам...Ми тъй де! Ние ли сме най-гламавите на тоя свят!?
Но дон Кихот,. Както ни е извесвтно от литературата, си беше упорит и смел човек. Пошлите и еснафски приказки на оръженосеца (обмисляше варианта да му бие шута в най-скоро време), само го дразнеха и още повече разгаряха желанието му за бой.     И той без да слуша повече мрънкането на досадния гном, грабна копието си, затегна бронята, метна се на Росинант и потегли...На два-три километра го следваше Санчо и не преставаше да каканиже:

-К’во да го прайш, вари го, печи го – все рицар си остава.Шило в торба стои ли, то да имаше някаква полза, ами...бабаитлък само.

А Дон Кихот вървеше неотклонно напред и колкото повече приближаваше гигантите, толкова нарастваше и решимоста и дързоста в погледа  му.Отблизо огромните плашила не бяха чак толкова страшни. Първото – Безвкусицата, беше куца и саката с едната ръка, гърбава и плешива, с криво и обезобразено лице (може би затова мразеше всичко красиво), второто – Консерватизма, беше сляп и с двете очи (затова не виждаше нищо ново). Като ги гледаше такива тромави и непохватни, дон Кихот все повече се изпълваше с вяра в победата. Той се приближи дотолкова, доколкото трябваше за да нанесе решителния удар, вдигна копието си и го насочи право към сърцето на Безвкусицата, която по всичко личеше, беше по-опасната от двата гиганта.Ликвидираше ли нея, щеше да се справи сравнително по-лесно със слепия Консерватизъм.Той замахна, копието влезе в нещо меко, което почти не оказа съпротива и тъкмо се канеше да нададе възтържествуващ вик на победител, някаква сила дръпна копието му нагоре и тъй като той не го изпусна, изтръгна краката му от стремената на Росинант и го понесе нагоре. Едва след като направи няколко  пълни кръга във въздуха, дон Кихот разбра, че злите магьосници, които го ненавждаха и преследваха от време оно, и този път му изиграха лоша шега – в последния момент бяха превърнали огромните гиганти в някакви обикновени и на пръв поглед съвсем безобидни вятърни мелници.Той дълго се въртя нагоре-надолу, като стискаше до побеляване на кокалчетата на пръстите своето копие, докато най-после му прилоша от това безмислено въртене и с трясък се стовари на земята. Очите му с мъка се отвориха, а над главата му със зловещо скриптене свистяха въртящите се крила, на които той успя да прочете огромните надписи заели цялата им дължина: шаблон, презастраховане, инерция, страх от отговорност, лицемерие...

След това дон Кихот загуби съзнание.Оръженосеца му Сано Панса се приближи тихо, вдигна го, метна го на гърба на Росинант и го отнесе в болница „Св. Марина” (!?)

По пътя не преставаше да мърмори под носа си:

-         Казах ли ви аз, о благородни господярю, да не се пъхате между шамарите, хак да ви е сега! Ама пак няма да ви уври главата, познавам ви.Щом ви позакърпят, пак ще ви хванат дяволите и пак ще хукнете като улав да оправяте чуждите бакии...Красота! Чунким е притрябвала на някой тая пуста красота! Ни се яде, ни се пие, и без не се живее...Ми тъй де!