сряда, 30 март 2011 г.

Личностите и историята

Нека сега, мили приятели, да си представим за момент, че "История славяноболгарская", не е написана само от Паисий Хилендарски, а в сътрудничество с нашите родни и ненагледни политици. Какво би се получило? Да си понапрегнем малко фантазията! Всъщност тъкмо фантазия ни е нужна в момента...
Първо - авторите (родните политици, нали се разбрахме), биха си разпределили материала на две-три, а може и на четири или повече части.
Второ - още на първото заседание на парламе...опс, на колектива искам да кажа, някой ще стане и мъдро ще скастри Паисий:
-Абе колега, то много хубаво си го започнал, ефектно е и пали сърцето, така да се каже, ама когато пише история човек преди всичко се съобразява с фактите, колкото и малко да са те. А какво виждаме в твоята част? Какво е например това "неразумни юроди"? Няма ли да обидиш хората с подобни прозвища? И после не е ли много не на място това "царство и господарство"? Въобще, ти твърде много искаш да ни убедиш, че някога сме имали велики царе и изобщо велики личности! Не преувеличаваш ли, и то меко казано, ролята на личноста в историята?
И тук набрал смелост би се намесил и друг от екипа:
-И какъв е този възрожденски патос? (това може би ще е оня с връзките, който най-добре знае как стават нещата) Я да оставим тази работа на поетите! Ний брат, сме се събрали и сме призвани да провеждаме прагматизъм...
И в резултат на това и на още редица заседания, както и на компетентната намеса на многобройни комисии и подкомисии, отец Паисий, бая поуплашен да не би да му се търси отговорност, би се принудил да преправи тази част, да изхвърли всички неправилни формулировки и да я съобрази с умствения багаж на тия за които е предназначена! И в резултат на това "История славяноболгарская" би се превърнала в една сива и тъпа книжка...
Да, за ролята на личността в историята може да се спори, но ролята на личността при написването на историята е голяма и в това вече всички трябва да сме се убедили!

Скъпи отче Паисие, ти който в ония тъмни времена ни даде незабравим урок по свят и чист патриотизъм, по всеотдайна служба на ползу роду, прости ми кощунството което си позволих по-горе! Както и сам разбираш, направих го с педагогична цел, за да дам един урок и на себе си и на всички онези новопоявили се "неразумни", които забравяме понякога, че патриотизъм се проповядва и насажда не само с хубави думи!
Прости ми още веднъж, че отново след почти 250 години разтревожихме величието ти!
И ми прости, че за пореден път, поради липса на по-добри думи, отново ще използвам твоите гневни и горди думи и ще си позволя да ги перефразирам!
"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да биеш един шут на всички политици и да бъдеш българин?"

Няма коментари:

Публикуване на коментар